За България ползите от еврото са повече от недостатъците

„Най-голямото предимство от въвеждането на еврото е минимизирането на валутния риск за икономиката. Облекчава се работата на икономическите институциите и хората. Цялата икономика ще бъде по-конкурентоспособна. Вероятността от финансова криза намалява. Друг фактор е подобряването на репутацията на страната. Това е значим плюс за това как чуждестранните инвеститори възприемат страната“. Това заяви Майкъл Фауленд, замeстник-управител на Националната банка на Хърватия, в интервю, с което бе сложено началото на провеждащия се днес Пети банково-финансов форум „Бъдещето на парите“, организиран от списание „Мениджър“.

Той е категоричен, че въвеждането на еврото е политическо решение, но за да се вземе, трябва да има и икономическа аргументация.

„Много е важна синергията между правителството и централната банка, която управлява този процес“, добави Фауленд.

По думите му различни анализи показват, че при въвеждането на еврото в новите страни членки на еврозоната е имало минимален ефект върху инфлацията.

„Става дума за еднократен ръст от 0,2-0,3 пункта годишно. В тези страни инфлацията беше по-висока преди въвеждането на еврото, отколкото след“, каза Фауленд. „Нямам съмнение, че Хърватия ще бъде по-добре с еврото. Някои от ползите вече се усещат. След инвазията на Русия в Украйна много валути се дестабилизираха, а Хърватия това не се случи. В страните без евро лихвените проценти се повишиха значително. Еврото осигурява голям щит“, добави още той.

След коментара на Фауленд започна първия панел на форума на тема „Влиянието на глобалните пазари върху финансовата система в България“.

„В момента има две неща, които вълнуват населението, бизнеса и банки. Едното е ще се увеличат ли лихвите по кредитите, а другото е докъде ще стигне инфлацията“, заяви Петър Славов, макроикономист и банкер, председател на Надзорния съвет на ПроКредит Банк ЕАД.

„Наблюдаваната в момента инфлация в ЕС и България е инфлация на търсенето. В последните няколко години отрицателните лихви, които се дължат на решения на хората, дефиниращи монетарните политики, са сред най-големите грешки. Те дадоха своя принос. Втората причина за инфлацията е войната в Украйна и геополитическите събития“, добави той.

Славов обаче посочи и трета причина – така наречените рационални очаквания.

„Нормално е когато населението, банките, органите и правителство имат очаквания за инфлация, тези нагласи да дефинират поведение, което допълнително да напомпа инфлацията“, каза той.

Славов даде пример с учебник по макроикономика, в който в глава „Инфлация“ пише, че централните банки трябва да започнат да вдигат лихвите и да изтеглят парите от системата. „Те правят точно това. Започнаха преди няколко месеца и ще продължат. Ако първоначално започнаха плахо, то през следващите месеци ще вкарат доста агресивност при увеличението на лихвените нива. Много скоро може да изтеглят парична маса от пазара. Както при медицината понякога антибиотиците не работят, дори и да има ефект от поведението на централните баки през тези месеци, той няма да е достатъчен за да охлади инфлацията до здравословни нива, но вероятно ще доведе до нещо друго. Антибиотиците освен лошите убиват и добрите бактерии. Политиката на централните банки вероятно ще доведе до рецесия или поне стагнация“, добави той.

По думите му в България нещата се случват по-бавно, като нито лихвите по депозитите, нито по кредитите не са се вдигнали значително.

„Банковата система в момента е високо ликвидна и много добре капитализирана. Има достатъчно ресурси, така че търговските банки да се изчакват коя ще бъде първа да повиши лихвите, но това е неизбежно“, коментира Славов.

Според политиците човек по-лесно свиква на високи цени, отколкото на липса на доходи, което означава, че в крайна сметка изборът ще бъде за по-висока инфлация, коментира банкерът.

Петър Славов / Снимка: Николай Дойчинов

Що се отнася до скорошния паритет между еврото и долара и влиянието му върху България, икономистът и преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси проф. д-р Даниела Бобева, заяви, че на база на данните може да се каже, че когато доларът е силен, а еврото е слабо, нямаме доказуем растеж на износа.

„По отношение на вноса обаче, поскъпването на цените на стоките при трансакции в долари е сериозен проблем. За първите 8 месеца имаме около 11 млрд. дефицит в търговията ни трети страни, който е основно в долари. Имаме най-много дефицит с Русия, Китай и Турция. От страната на вноса имаме едно поскъпване, но няма повод за сериозни притеснения, защото текущата ни сметка все още е положителна“, каза тя.

По думите й Българската банкова система е отличник при намаляването през годините на експозицията към валути от трети страни.

„В момента в кредитната част ние имаме експозицията към трети страни от около 500 млн., като само 4-5 хил. са в щатски долар. При домакинствата кредитите са малки. Затова не очаквам скъпия долар да донесе проблеми на банковата система“, добави Бобева.

Тя заяви, че трите големи рейтингови агенции наскоро дадоха рейтинг за България, като и трите обосновават рейтинга си с това, че сме във валутния механизъм.

„Те обещаха, че ще ни вдигнат рейтинга, когато лева влезе във валутен механизъм, но не го направиха. Цялата методология на рейтинговите агенции е сбъркана. Нашият рейтинг е прекалено нисък, като се вземе предвид икономически фундамент. Не може рейтингът ни да е като този на Италия и да сме само две степени над Гърция. Рейтинга се отклонява от същността си да оцени риска от неплатежоспособност. Не очаквам повишаване на рейтинга в близко бъдеще, но риска за понижаване е голям“, каза Бобева.

Даниела Бобева / Снимка: Николай Дойчинов

Що се отнася до избора на централните банки за по-малкото зло – рецесия или инфлация, икономистът и финансист Любомир Дацов каза, че очаква икономическия растеж през 2023 г. да остане положителен в ЕС и еврозоната, въпреки всички негативни фактори.

„Наскоро съвместно направихме доклад с останалите фискални съвети в Европа. Ние се съгласяваме, че въпреки войната в Украйна и случващото се в Германия трудно може да се очаква 2023 г. да бъде безкрайно лоша. Въпреки всички фактори, смятаме, че икономическият растеж ще остане положителен в еврозоната и в ЕС, макар и силно намален“, каза той.

„Основание за този оптимизъм е 2022 г., където въпреки повечето негативи, като икономическа среда, държавите продължават да имат добри икономически данни, поне за първите 9 месеца. Бюджетите се представят изключително добре спрямо същия период на предходните години. Това се дължи на по-доброто изпълнение на ДДС във всички държави в Европа в следствие на завишената инфлация“, обясни Дацов.

Той даде пример с Италия, където за първите 9 месеца италианците са намалили нуждите си от финансиране на бюджета през емисия на нов дълг и чрез изкупуване на стар дълг два пъти спрямо старата година.

„Причината за това са повишените приходи в италианския бюджет от ДДС. За първите 9 месец те имат около 15,6% нарастване на приходите на годишна база. Това им позволява да намалят натиска върху дефицита, който произвежда. Взели са си и поука от някои неща, защото политиката в Европа е изключително консервативна“, добави Дацов.

Той заяви, че ако погледнем структура на нашия бюджет ще видим, че помощите за бизнеса са изключително либерални като подход.

„Вече имаме около 5-6% от БВП енергийно подпомагане на бизнеса и домакинствата В Европа това е от порядъка на 1,2% от БВП. Те не подкрепят тази практика на масово подпомагане на бизнеса през цялото време. Там инструментите са доста по-таргетирани“, каза Дацов.

„За всяко правителство в Европа, или пък наше, което разказва сладки приказки за това как иска да даде на някой нещо – причините са политически, а не икономически“, добави той.

Според него правителствата в Европа печелят от високата инфлацията. „Лицемерие е това, което се случва в момента на политическо ниво. Министрите на финансите говорят, че се борят с инфлацията, а всъщност продължават да я подкрепят. Бюджетите са в подобрено състояние именно поради тази причина“, коментира Дацов.

Дацов добави, че за следващата година финансовите министри на ЕС разглеждат ситуацията отново да няма фискални права, какъвто бе случая с пандемията от COVID-19.

„Европейската комисия сигурно ще наложи да няма фискални правила. Така за поредна година ще отвърже ръцете на правителствата да харчат повече, отколкото могат да си позволят“, каза още той.

Любомир Дацов / Снимка: Николай Дойчинов

Коментирайки ролята на централните банки за инфлацията, икономистът и преподавател Георги Ганев заяви, че в момента глобално преживяваме сериозен епизод на нарастване на цени на крайни блага, но само една част от този процес се дължи на инфлация.  

„Освен инфлацията имаме ценови шокове по две линии, които също вдигат цените. Единият шок беше с коронавируса и нарушаването на веригите за доставки, което свива наличното предлагане. Другият шок е войната в Украйна. И трите неща се случват едновременно“, добави той.

„Това е една от причините да се очаква антибиотика да не сработи, защото той е против инфлацията, но е и против другите“, каза Ганев, визирайки коментара на Петър Славов.

По думите му централните банки са причината за инфлационния процес и в момента. „Те си направиха антибиотика неефективен, защото в продължение на две години говореха, че всичко това е временно и че всичко ще се оправи след пандемията“, коментира Ганев. „Сега не вярват на централните банки, когато казват, че ще овладеят инфлацията, защото те вече поизлъгаха“, добави Ганев.

Георги Ганев / Снимка: Николай Дойчинов

Ганев посочи, че през последните 20-25 години централните банки са изразходвали инструментариума на паричната политика, за да правят лесен живота на политиците.

„Сега проблемът с инфлацията се политизира. В момента живеем в епизода на плащането на инфлационния данък, който правителствата причиняваха на своите данъкоплатци в продължение на десетилетия. Това се случва и то няма скоро да се разреши“, каза още той.

Любомир Дацов обясни, че в момента инфлацията започва да създава социални проблеми, които се прехвърлят в социалната сфера и оттам натиск върху правителствата.

„В България все още е спокойно, но ако попогледнем какво се случва във Франция, Германия, Австрия и тн. натискът от улицата става много по-голям. Данните обаче показват, че за първото полугодие повечето държави в еврозоната печелят. Гърция е намалила дълга си с 20% от БВП спрямо същия период на миналата година. Португалия с 12%, а Италия с 6,5%“, каза той.

„Ако погледнем данни за дефицитите, България е влошила бюджетното салдо с минус 2,5% от БВП спрямо същия период на миналата година. Испания го е подобрила с 11% от БВП, а германия с 4,5% въпреки всички процеси. Видимо инфлацията помага, преди да стовари лапата си върху икономиката“, добави Дацов.

Георги Ганев коментира случващото се на енергийните пазари, като заяви, че „зелените политики, предприети с много благородни намерения, заметоха под килима притесненията, че ще имат ефект на повишаване на цени“.

„Имаше такива притеснения, но отговорът беше, че зелените енерготехнологии ще станат себестойностно конкурентоспособни и че им падат разходите, което е вярно, но себестойността на киловатчас зелена енергия остава по-висока от тази при изкопаемите горива. Някак си опитахме да си самовнушим, няма да има ценови ефект от зелените политики, но се оказа, че има такъв и то сериозен. Политически въпрос е дали сме склонни като общества да я плащаме тази цена, но такава има“, коментира той.

Ганев каза, че  структурата на пазара на газ за Европа е такава, че поне известно време цените ще бъдат на по-ниско от пиковото ниво, но по-високо равнище от това преди войната.

„Шок върху цялата инфраструктура е случващото се с войната, но когато той бъде преодолян може да се окаже, че след необходимите инвестиции и време тази нова структура не е неконкурентоспособна от гледна точка на бъдещи доставки на газ за цяла Европа на едни сравнително приемливи цени. Най-вероятно ще са по-високи от изходните, но въпросът е да има достатъчно конкуренция, която дълго време да ги държи, за да не нарастват след това“, добави Ганев.

„Кризисните процеси вероятно няма да бъдат разрешени в идната година или година  и половина, но бъдещето по-нататък може да се окаже не толкова лошо“, каза още той.

Що се отнася до приемането на еврото Бобева каза, че все по-трудно се причислява към групата на оптимистите за неговото въвеждане.

„В миналото не ни искаха, но сега всичко зависи от нас. Ако искаме ще влезем, защото ни пуснаха във валутния механизъм“, обясни тя. „Когато Хърватия беше оценявана, Маастрихтските критерии бяха интерпретирани по възможно най-гъвкавия начин. Ако наистина искаме да приемем еврото, същата гъвкавост ще се прояви и при нас, въпреки че при макроикомическите показатели ние сме много по-добре не само от Хърватия. Тя влезе в еврозоната с най-голям дефицит и дълг“, добави Бобева.

„Скептицизмът към еврото се увеличава с времето и сега неговите противници много исторично аргументират със слабостите на паричната политика на ЕЦБ“, посочи още тя и подчерта, че колкото се може по-бързо трябва да приемем еврото.

„В еврозоната има и проспериращи и провалящи се, всичко зависи от нас. Ако мислим, че еврозоната ще ни спасява и ще потекат потоци от блага, това е несериозно. Несериозно е и да се очаква апокалипсис“, добави тя.

България продължава да има изгода от еврозоната, категоричен е Дацов.

„Видя се, че фискалният борд не предпазва от глупостта на политиците, тъй като 2021 г., независимо че имаме валутен борд, дефицитът скочи на 4,1% при положение, че трябваше да бъде 2% превишение. Това означава, че нито еврозоната , нито валутния борд предпазват от човешка глупост, когато някой си науми да играе популистки“, каза той.

Според Петър Славов януари 2024 г. звучи като технически невъзможна дата за присъединяване към еврозоната.

„Позитивите надделяват над негативите, но всички ясно трябва да си даваме сметка, че негативи и опасности има. Те трябва много внимателно да се управляват. За да можем да ги управляваме добре, трябва да сме помислили какви са потенциалните опасности“, коментира Ганев.

Генерален партньор на събитието: ProCredit Bank

Основни партньори: Unicredit BulbankManagement Financial Group

С подкрепата на: Sirma InsurTechJTI

Партньори на коктейла: The SingletonLevent

Институционални партньори: Българска стопанска камараГермано-българска индустриално-търговска камараФренско-българска търговска и индустриална камараМеждународно Висше Бизнес УчилищеУниверситет за национално и световно стопанствоВисше училище по застраховане и финанси

Медийни партньори: БНТdir.bg, bTVDnes.bgBloomberg TV BulgariaMoitePari.bg

 

 

Календар - Декември 2022

Пон.
Вт.
Ср.
Четв.
Пет.
Съб.
Нед.
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31