Категоричен победител в дебата на Мениджър "Имат ли смисъл квотите в бизнеса?"

Не квоти, а насърчаване на многообразието в работната среда, което приобщава таланти независимо от пол, възраст, етническа принадлежност и цвят на кожата - това е тезата, спечелила категорично мнозинство от привърженици във втория дебат  от новия формат на Мениджър "Точка на кипене", който се проведе днес. 

Два отбора дискутираха по темата "Имат ли смисъл квотите в бизнеса?". С убедителна преднина спечели отборът ПРОТИВ квотите в състав Захарина Вецева директор "Корпоративни комуникации и корпоративна социална отговорност" в TELUS International Bulgaria и психологът Младен Владимиров. Това сочат финалните резултати от анкетата, провеждана на сайта manager.bg. Тя сондира предварителните нагласи на аудиторията в дните преди дебата. В началото на дискусията резултатите от предварителното допитване сочеха, че 41,1% от гласувалите са ЗА въвеждане през специално законодателство на квоти в бизнеса,  а ПРОТИВ това са 58.9%. В края на дебата днес, процентът на гласувалите ПРОТИВ се увеличи с близо 20 пункта и стигна 78,5, а на гласувалите ЗА се понижи до 21,5%

Начало на дебата даде Захарина Вецева, директор "Корпоративни комуникации и корпоративна социална отговорност" в TELUS International Bulgaria. Многообразието във фирмите има смисъл, отбеляза тя. "Представителството на жени във висшия мениджмънт е преобладаващо, докато представителството на дамите във всички нива на мениджмънта е равнопоставено с това на мъжете. И всички тези резултати ние успяваме да ги постигнем без квоти, благодарение на толерантна работна среда, на една култура на приемане, която има в нашата компания. Вярвам, че това е посоката, в която всички ние трябва да работим - в изграждане на култура на приемане, в изграждане на толерантна работна среда, където хората да се чувстват спокойни от момента на интервюто си за работа, без да бъдат оценявани по някакъв външен белег, а на базата на техните компетенции и талант, така че да имат равен старт", заяви Вецева.

Промяната може да се случи без да има външна намеса и регулация, допълни съотборникът ѝ психологът Младен Владимиров. На обратната позиция в защита на необходимостта от въвеждането на квоти застанаха Петър Торнев, директор на Технологичния център на Аксенчър в България и Саша Безуханова, основател на Българския център на жените в технологиите и MOVE.BG. 

 

Саша Безуханова категорично споделя разбирането, че с добри и смислени мерки вътре в компаниите може да се постигне баланс и добра работна динамика. "Мога да го потвърдя и от моя професионален опит. В HP където работих, компанията беше пионер по такъв тип практики, но истината е, че в 7 от 11-те години, в които аз бях генерален директор, бях единствената жена на такава позиция в Европа, Близкия Изток и Африка. И независимо, че компанията взимаше награди за това, че балансът и разнообразието са постигнати спрямо корпорации от подобен клас в индустрията, динамиката на управленско ниво имаше нужда от подобрения", обясни Безуханова, но тя обясни, че с годините е променила мнението си за това дали трябва да има квоти. 

Психологът Младен Владимиров пожела да се разшири контекстът на дебата от нормата жени - мъже, като се добавят  и представителите на ЛГБТ групата и тази на ромите. "Достатъчно балансирани сме като пропорционалност мъже-жени. От там нататък асесмънт центровете нека да ги развива таланта на хората в бизнес класове, за да може да ги превърне в част от висшия мениджмънт", добави той. 

"Говорейки за бизнеса и за това как хората идват при нас, доколко ние сме толерантни и по какъв начин ги приемаме, трябва да погледнем към обществото ни, на какво учим децата ни и до каква степен сме толерантни"", каза Захарина Вецева от отбора, който не подкрепя квотите в бизнеса. "За съжаление, те не решават проблема ние да привлечем повече социални групи в компаниите, които да намерят своето работно място там", добави тя. 

Петър Торнев, директор на Технологичния център на Аксенчър в България, от отбора, подкрепящ квотите в бизнеса заяви: "Когато има някакви квоти, те дават началния тласък, за да могат да се завъртят съответните колелета, така че да се възприеме новото, което идва като идея - каква равнопоставеност трябва да имаме и дори законодателната рамка трябва да работи, зад а може това нещо да се обвърже. Например, за да могат да гласуват, на жените им отнема около 100 години, за да се преборят с предразсъдъците. И в началото в закона е записано, че определени квоти межи могат да гласуват. Това отнема още около 100 години, за да могат всички останали да гласуват.  

Водещият Илия Темелков зададе пет въпроса, на които двата отбора отговориха в опит да променят мнението на публиката. Преди да се пристъпи към отговорите на петте въпроса в дебата, резултатите от предварителната анкета на Мениджър разделяха мненията почти наполовина - 41,1% "за" квотите в бизнеса срещу 58,9 "против". 

Първият въпрос, който беше зададен на участниците в дебата беше: "Какъв би бил ефектът от въвеждането на квоти? Как биха се измерили резултатите от въвеждането им и имат ли реално те смисъл като агент на промяната, водещ до по-добро развитие на бизнеса и обществото?" 

"Многообразието в екипите е изключително важно. Ефектът от въвеждането на квоти би бил не ние да оценяваме хората на база тяхната квалификация, талант и това, с което биха допринесли в един екип, а на базата на някакъв външен белег", посочи Захарина Вецева, директор "Корпоративни комуникации и корпоративна социална отговорност" в TELUS International Bulgaria. Тя разказа как в компанията, в която работи процесът по подбор на хора е много специфичен, и дори на интервютата с кандидатите за работа не е позволено да се задават лични въпроси. "Нито един от кандидатите не бива питам какво е неговото вероизповедание, нито сексуална ориентация. Ако ние трябва да въведем квоти, то ние трябва да навлезем изключително много в личния свят на този човек и да отсъдим дали той може да заеме съответната позиция. На мен това ми се струва ненужно и погрешно. Изначално бизнесът и работодателите би трябвало да бъдат отворени към всички кандидати за работа, независимо от коя социална група идват", конкретизира Вецева. 

"В момента на европейско ниво има нужда от 700 000 професионални работници в дигиталната индустрия. Това са хора, които могат да бъдат наети веднага. В същото време едва 16% на европейско ниво и 29% от участниците са жени. В българския контекст, от завършващи университетите 60/40 в съотношение мъже/жени, 90% от жените стават учителки по IT. Ако ние не създадем механизъм, който да мотивира тези жени да направят кариера в своята си професия и да заемат високо-квалифицираните работни места, то ние се лишаваме от изключително квалифицирана работна ръка. Затова аз вярвам, че квотите могат да помогнат", отговори Саша Безуханова, основател на Българския център на жените в технологиите и MOVE.BG.

Психологът Младен Владимиров разтълкува отговора на Безуханова от гледна точка на предпочитанията на хората да работят в дадена индустрия, съответно според него дамите предпочитат да работят в сферата на образованието, защото се работи на намален работен ден - на 6 часа, има голяма отпуска - 59 дни в годината, и в същото време така жените са по-близо до децата си. Нещо повече, по думите му, такива квоти биха нарушили филтъра на подбора, за да може да промотира дамите на по-високи позиции. "Това ще вкара страхотен дисбаланс и ще повлияе върху организационния микроклимат и на удовлетворението на останалите служители", добави той. 

Според Петър Торнев, директор на Технологичния център на Аксенчър в България, интервютата за работа се правят, за да се намери правилният кандидат за правилната позиция. "Трябва да се даде гласност на това, че жените могат да заемат определени позиции. До скоро тази възможност я нямаше. Квотата дава възможност дори на различните социални групи да разберат, че могат да отидат на дадена работа, че имат възможността да кандидатстват за определена позиция. Това помага да се въведе това разнообразие в бизнеса", каза Торнев. 

"Законодателят или бизнесът трябва да е водещ, в случай че се въвеждат квоти? Как следва да изглежда нормативната рамка, с която квотите да работят в полза на бизнеса и по-добрата социална среда?", гласеше вторият въпрос към участниците в дебата. 

Законодателят и бизнесът трябва да вървят ръка за ръка, така че да има едан ефективна среда, където да има възможност да се включат представители на различните групи, коментира Захарина Вецева. "Нормативната рамка би била доста изкуствено привнесена", каза тя и добави, че според нея привличането на определени социални групи трябва да става не с квоти, а през обучението, през това да се развие талантът на тези хора,и като цяло да вървим в това да сме толерантни към различните, да нямаме предразсъдъци към хората, които имат различни външни белези.

Петър Торнев, който беше от отбора подкрепящ квотите в бизнеса този път подкрепи изказването на Вецева. "Бизнесът е този, който има нуждата от промяна, и когато бизнесът стигне до момента, в който направи необходимите постъпки да променят корпоративната си култура, несъмнено идва момент, в който трябва и законодателството да се намеси. Ето защо съм съгласен със Захарина, че законодателството и бизнесът трябва да вървят ръка за ръка", каза той.

"Има необходимост да се сменят нагласите в обществото", посочи Саша Безуханова. Тя даде пример с момиче от ромски произход, български представител в младежки делегат в ООН , която е с две магистратури, в България не може да си намери работа различна от това да е в едно НПО за роми, именно защото има предразсъдъци към нея. "Ако има квоти, в които тези различни да могат да намират своите представителства в администрацията, в политиката, в компаниите, ще се преодолее този предразсъдък. 

Мнението на Младен Владимиров е, че трябва да се направят програми, които да насърчават хората да отидат при работодателя. "Фирмата, която консултирам в IT сектора, имаше нужда от такива хора и понеже не ги откри на българския пазар, тя отиде и вкара бесарабски българи. Държавата не й е дала квота за интегриране на тези хора, но компанията сама се е справила с тази нужда, така че да оцелее", добави той. 

Според Безуханова е изключително важна да се осигурят равни възможности на всички да имат своята социална и професионална изява. Тя даде пример как студентските компании в предприемаческите компании, 65% от тях са водени от момичета. В реалната предприемаческа среда, обаче, едва 11% в българския контекст са стартъпите, които са стартирани от жени. "Какво се случва за тези 2-3 години? Това е предразсъдъка, че мъжът е този, който прави кариера", отговори тя. 

Илия Темелков зададе третия въпрос, който бе: "Какви са алтернативите на квотите? Какво би могло да даде шанс за равен старт и възможности за кариерно развитие на хората, които не са представени в обществото? Те ли са инструментът за разрешаване на системните проблеми като образование, интеграция и култура?" 

По думите на Захарина Вецева това може да стане през обучение и на второ място - чрез целенасочена комуникация за изграждането на една толерантна работна среда. Според нея социалните групи, за които трябва да бъдат въведени подобни квоти, ще бъдат неизмеримо много. "Ако вкараме квоти за 5 от тези групи, те в един момент ще станат 10, а какво ще правим с хората, които се чувстват дискриминирани по някакъв признак относно това, че за тях няма квота и че ние не можем да им дадем този равен старт, за който всички говорим. "Това, което трябва да направим е да работим в посока бизнесът да става все по-отворен и да има политике за приемане и толерантност, които да са въплъщение в културата на една компания", заяви тя. 

Според Саша Безуханова тези допълнителни инструменти са приложими за големите компании, които могат да си го позволят. Тя изтъкна, че много добра работа вършат ролевите модели, само че ефектът от тези програми е бавен. Трябва да минат години и корпорацията да има съзнание и да може да си го позволи. "Ако говорим за стартиращи компании, ние трябва да имаме други механизми, които работят на обществено равнище и възпитават един общ фундамент в бизнеса, който изначално да носи толерантността и възможностите за това да се осигури равен старт на различните хора и еднаква представителност. И за мен това се случва със законодателни мерки и с осигуряване за определен период от време на регламенти, които по същество са квоти", добави тя. 

"Ние посочихме много алтернативи на квотите. Много е важно да се каже кога започва да бъде дискриминиран един човек и дали той е дискриминиран само на работното си място", каза психологът Младен Владимиров. 

"Ако по някакъв начин не въведем квоти, ние не можем да дадем равен шанс. Това, което компаниите правят, след като създадат тези квоти, е да създадат програми за развитие", добави Петър Торнев. 

Четвъртият въпрос към участниците беше "Какво би било влиянието на въвеждането на квоти или липсата им върху микроклимата в компанията?" 

"Въвеждането на квотите би имало ефекта ние да разглеждаме хората на базата на един определен белег, а не на качества и възможности", заяви Захарина Вецева. 

За Петър Торнев въвеждането на квотите е временна мярка. Това е задача на мениджмънта - той да направи така, че хората да не се чувстват дискриминирани. 

"Организациите са живи организми. Всичко, което се внесе отвън, трябва по някакъв начин да бъде интегрирано. Ако ли не, то просто като жив организъм ще го изхвърли. Когато вкараме в организацията някой, който няма качествата, компетенциите и уменията да работи дадена позиция, а просто отговаря на някакъв признак, ще се случи феноменът да впрегнеш кон и магаре и магарето няма да тръгне по-бързо. Напротив, конят ще забави своята крачка", каза Младен Владимиров.

Саша Безуханова цитира статистика, според която едва 2% от инвестиционните пари в света отиват в предприятия, които са ръководени от жени. "Това не са български данни, но в България характеристиката не е по-различна. Защо това е така? Първо, жените често не са смели да създават свои компании, и второ, защото много често се счита от тези, които определят къде да отидат парите, че тези жени, особено ако са млади, им предстои да родят деца и да си гледат семействата, и те са по-рискови за инвестиции. Това допълнително разширява ножицата между мъже и жени. На европейско ниво се въведоха някои рамки за добри проекти от жени да бъдат специално разгледани и поощрени, ние вдигаме базата за конкурентност на държавите, на Европа, на света, и затова ние се борим", посочи тя. 

"Какво следва да се направи, ако дадена квота не може да бъде запълнена?" беше последният пети въпрос, който Илия Темелков зададе на участниците в дебата. 

Захарина Вецева отговори, че и в момента има квота, която важи с пълна сила за бизнеса и тя е за хората с различните възможности. Според тази квота 2% от персонала на една компания трябва да е зает от хора с различен тип възможности. "За нашата компания конкретно това означава между 60 и 70 човека. 50% от тези работни позиции са заети именно по тази квота. Останалите 50% работни позиции не са заети, защото не е имало достатъчно кандидати, които да дойдат и да кажат "Аз искам да заема това работно място", посочи Вецева. По думите й, въвеждането на квоти в бизнеса не влияе върху добрия микроклимат. "Добрият микроклимат в една компания идва от културата на управление, от отношението на мениджмънта, от отношенията, които се създават вътре в екипа и от това как хората се отнасят към различните. И ако ние просто въведем едни квоти, за да привнесем хора от различни социални групи вътре в една компания, но не променим отношението на останалите служители, не вярвам, че бихме могли да постигнем успойчива промяна", посочи тя. 

Според Саша Безуханова мъжкият и женският подход като различен начин за решаване на даден проблем и предизвикателство са богатство за един колектив и те трябва да бъдат по един или друг начин осигурени. "Това да има толерантност и приемане на хора, които са с различен тип бекграунд или възможности, също е много ценно". 

"Това е обществен феномен. Каквото и да направи бизнеса, няма да промени проблема. Трябва да се върнем и да си поговорим за ранно детско развитие", посочи Младен Владимиров. 

По думите на Петър Торнев на работодателите продължават да им липсват кадри, както и правилните хора за правилните позиции. Според него трябва да може да се направят определени програми, които да дадат възможност на хората да кандидатстват по тези програми, да могат да се развиват и да учат. 

Мнението на публиката преди дебата беше разделено почти наполовина - 41,1% "за" квотите в бизнеса срещу 58,9 "против". След разискването по темата обаче се оказа, че все повече хора не подкрепят квотите в бизнеса. Резултатите от гласуването показваха 21,5% "за" квотитите срещу 78,5% "против" тях. Именно тази промяна на съотношението определя и крайният победител по правилата на дебата. 

Календар - Ноември 2021

Пон.
Вт.
Ср.
Четв.
Пет.
Съб.
Нед.
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30

Предстоящи събития