„За“ или „против“ кеша: Кой спечели третия дебат на Мениджър от поредицата „Точка на кипене“?

Два отбора кръстосаха противоположни тези и аргументи по темата „ЗА или ПРОТИВ кеша?“ в рамките на третия дебат от формат на Мениджър "Точка на кипене".  Отборът, който защити позицията в подкрепа на кеша, бе съставен от Левон Хампарцумян, председател на Българския форум на бизнес лидерите и финтех експерта Стойчо Недев.В отбора, който представи своите аргументи в защита на тезата ПРОТИВ кеша, участваха Детелина Момчева, икономически директор на Settle България и Димитър Продански, член на управителния съвет на Management Financial Group.

Дебатът бе предшестван от анкета, проведена на сайта Manager.bg, която показа, че преди неговото начало 59,9% от гласувалите са подкрепяли позицията за кеша, докато 40,1% са застанали на страната на отбора против кеша.

Дебатът започна с няколко думи на водещия Илия Темелков, който представи данни, според които в първите шест месеца на тази година изтегленият кеш в България е на стойност 16,3 млрд. лева, докато картовите разплащания са на стойност 6,6 млрд. лева. Това означава, че за всеки 100 лева кеш българите са изхарчили 40 лева с карти. За сравнение, през 2011 г. българите са харчили по 16 лева с карти за всеки 100 лева. Това илюстрира ясна тенденция за увеличаване на дигиталните плащания.

„Спорът е малко като този за топлата и студената вода – може без едната може и без другата, но с двете заедно е по-добре. Въпросът е в пропорциите между двете. В развитите икономики колкото по-удобни стават безналичните плащания, толкова по-голяма пропорция имат от всичките плащания“, с тези встъпителни думи председателят на Българския форум на бизнес лидерите Левон Хампарцумян даде начало на дискусията.

Той отбеляза, че в корпоративния свят безналичните плащания са реалност от много време, като между сериозните фирми много рядко се правят големи кешови плащания.

„Културните особености на различните държави до голяма степен предопределят пропорцията между кеша и безналичните плащания. И двете ще продължат да съществуват в обозримото бъдеще, но техните пропорции ще се променят“, добави Хампарцумян.

Финтех експертът Стойчо Недев от своя страна заяви, че е „за“ намаляване на дела на плащанията в кеш, но е против пълното отпадане на кеша.

„Ако кешът наистина е обречен, това може да бъде решено не от финтех компаниите, а от властимащите. Кешът дава независимост и ако той изчезне напълно се открива една възможност да получим абсолютен контрол върху парите. По-добре е да имаме алтернативата да плащаме кеш“, каза той.

Недев посочи, че плащането в кеш е важно за много бизнеси, включително търговията с инвестиционно злато и чейндж бюрата.

„Към днешна дата няма как в България да се откажем от кеша, като това важи и за по-напредналите икономически страни. Радващо е, че хора доброволно минават на по-лесния, удобен и сигурен начин за плащане, който според мен е безкешовият“, заяви Димитър Продански, член на управителния съвет на Management Financial Group.

По думите му продължава тенденцията за увеличено използване на безналичните методи за плащане.

„Важното е, че потенциала за бизнеса от използването и приемането на безкешови начини за плащане от страна на потребителите са огромни. Те покриват многократно разходите, които се правят за приемането на такъв тип плащания. Другият плюс, който не е толкова очевиден, е че можете да управлявате по-добре бизнеса си, когато имате по-добра видимост върху паричните потоци, които постъпват в компанията или излизат от служителите, които използват бюджета на фирмата и се разпределят по различните счетоводни пера“, каза той.

Икономическият директор на Settle Детелина Момчева заяви, че кешът все още е крал във всяка индустрия и ще запази тази си позиция, но под дигитална форма.

„Дигитализацията във всяка една сфера на нашия живот е неизбежен факт и това дали ще продължим да използваме банкноти и монети за разплащане или ще използваме дигитални валути и електрони пари не е въпрос дали, а кога това ще навлезе в пълна сила“, каза тя.

На първия въпрос от дебата, а именно „Готов ли е бизнесът да се откаже от кеша?“, Стойчо Недев отговори, че „бизнесът не е готов за подобна крачка, тъй като няма нужда да го прави“.

„Много по-важен е въпросът дали бизнесът е готов да предложи безкешови плащания предвид факта, че 60% от плащанията са с кеш. Бизнесът няма нужда и не е редно да се отказва от кеша. Той трябва да предложи възможност за плащане, която е удобна за клиента“, добави той.

Левон Хампарцумян заяви, че в безналичните плащания по различните видове канали стават все по-лесни за изпозлване.

„Те трябва да бъдат лесни и сигурно, но ако ги направиш много сигурни те стават трудни за използване и клиентското преживяване се влошава драматично. В дигиталния свят е много интересно, защото ако минавате покрай физически клон на банка и видите опашка може да минете другия ден, когато няма опашка, и да извършите плащане. В дигиталния свят, когато посетите една услуга и тя не ви хареса, може никога да не се върнете там. Говорим за едно клиентско преживяване от страна на бизнеса, което ще ги накара да изоставят кеша дори с цената на малко по-високо ДДС и данъци“, каза той.

Димитър Продански също подкрепи мнението, че е по-важно бизнесът да даде повече възможности за безкешови плащания, защото в по-малките населени места е по-трудно да се намерят локации, където може да се плаща без кеш.

„Бизнесът трябва да разбере ползата от приемането на тези безкешови плащания, защото от инфраструктурна гледан точка цената на приемането на безкешови плащания е много достъпна. Голяма част от по-малките бизнеси у нас обаче не го осъзнават“, каза той.

По думите му въвеждането на безконтактното плащане, първо с карта, а после и с телефон, е било същинска революция, тъй като това е улеснило значително клиентите.

„Плащанията в брой на каса са ограничаващи до такава степен, че това заключва продажбата единствено и само в съответният обект. Дигиталните плащания предоставят възможност на всеки един търговец и потребител да пазаруват без значение от това къде се намират, както и да платят за нещо предварително и да избегнат опашките“, каза Детелина Момчева.

Левон Хампарцумян посочи, че от ключово значение е дигиталната услуга да бъде настроена към естествените биологични характеристики на клиента, давайки пример с реконструирането на командният пункт на клас кораби на американския флот, при който от аналогови копчета и ръчки се е преминало на тъчскрийн технологии. „Управляемостта на кораба е спаднала, защото хората нямат нужният усет“, обясни той.

Детелина Момчева посочи, че е погрешно схващането, че наложеният платеж трябва да се свързва само с парите в брой, тъй като голям процент от потребителите, избиращи тази опция, плащат по-дигитален начин, след като получат пратка от куриер. Тя отбеляза, че в Китай на всяко тримесечие вече повече от 50% от населението използва дигиталните разплащания.

На въпроса „Спират ли разходите за безкешово разплащане част от бизнеса да се възползва от него?“, Стойчо Недев заяви, че е запознат само с един бизнес, който не може да си позволи безкешови плащания. „Досега един човек ми се е обадил и ми е казал – искам да предложа безкасово плащане, но таксата ме спира. Бизнесът беше търговия с инвестиционно злато. Тоест, ако имате марж от 3-4% трудно можете да си позволите 1-1,5% разходи“, каза той.

Левон Хампарцумян отбеляза, че обикновено дигиталните услуги са по-евтини от разплащанията в кеш.

„От тази гледна точка не би трябвало разходите за безналични плащания да спират употребата. Още повече, че хората, които предлагат безналични плащания получават наготово инфраструктурата, тъй като хората сами си купуват смартфони, използвани за тези плащания“, посочи той.

Димитър Продански каза, че е намерил изследване на Германската централна банка, публикувано през 2019 г. по данни от 2017 г., според което кешът е бил най-евтиното средство за разплащане от гледна точка на търговеца – средно 24 цента на трансакция спрямо 34 цента при плащане с дебитна карта. „При безконтактните карти обаче има по-бърза обработка на трансакциите и по-малко грешки с въвеждане на ПИН. За големите търговци това играе голяма роля. Откъм разходна структура към днешна дата разлика почти няма“, отбеляза той, като добави, че бизнесът получава много повече шансове за увеличение на продажбите чрез стимулиране на приема не безкасови плащания.

Детелина Момчева е категорична, че трябва да има разграничение между различните типове бизнеси, тъй като големите търговци на дребно и банките имат голям интерес разплащанията да са дигитални, но за много малките бизнеси работата с дигитални инструменти излиза по-скъпо.

Според нея обаче трябва да се имат предвид рисковете, които крие обработването на парите в брой, включително повреждането и загубата на банкноти. „Загубите и рисковете за един бизнес, който продължава да разчита основно на плащания в брой, са много по-високи отколкото ако дигитализира този процес“, добави тя.

„В Индия имаше една драматична реформа, при която Моди извади кеша и спъна икономиката. Не мисля, че това беше добра мярка. В Италия преди известно време въведоха ограничение за плащане с банкноти до 1000 евро. След около година се видя, че това е много непрактично и се вдигна на около 3500 или 5000. Не всяка транзакция в кеш е незаконна, така че наличието на банкноти не говори за престъпни намерения. Създава се едно усещане, че ако махнем банкнотите всички бандите ще се подредят пред районните да отидат в затвора. Това няма да се случи“, заяви Левон Хампарцумян в отговор на въпроса  „Може ли България да реши проблемите със сивата икономика, ако въведе по-нисък лимит на кешовите разплащания?“

От отбора „против кеша“ също са на мнение, че това няма да реши проблема със сивата икономика.

„Решението би дошло от ограничаването на кешовите наличности в потребителите, които идват от изплащането на възнаграждения в брой. Това води до поредица от негативни ефекти, с които трябва да се борим. В социален план това води до по-ниски пенсии и обезщетения. От друга страна, бизнес средата става по-малко конкурентна и се получава пазарно изкривяване, при което някои бизнеси печелят предимство от спестяването от данъци“, отбеляза Димитър Продански

Детелина Момчева посочи, че причините да има толкова развита сива икономика в България са отвъд метода на разплащане. „Това е проблем, който няма да бъде решен с ограничения, ако продължава да се насърчава по други канали и на по-високо ниво“, добавя тя.

„Не е важно да ограничим кеша, а да насърчим безкешовото плащане. От това има нужда България. Никой не краде, защото има кеш, а хората, които крадат на едро, не крадат кеш“, посочи Стойчо Недев.

На четвъртия въпрос, а именно „Ограничават ли се гражданските ни права по отношение на сигурност, контрол, защита на личните данни и на личната информация като преминаваме към безкешови плащания?“, Левон Хампарцумян заяви, че това е все едно да говорим кое е по-опасно – кухненският нож или скалпела.

Според него и двете неща са полезни в умели ръце, но може да бъдат опасни в други ситуации. „Въпросът е какво ще направим с инструментите, които имаме. От тази гледна точка гражданските ни права може да се нарушат и при използването на кеш и при безкешовите плащания“, добави той.

Детелина Момчева заяви, че много хора продължават да изпитват високо ниво на параноя относно това какво ще се случи с техните данни, като същевременно с това го дебатират в социалните медии, където техните лични данни са напълно разкрити.

„Този страх от контрола е напълно излишен. Време е хората да започват да пречупват тази стигма на разбирането си за дигитализация. Развитието в сектора от гледна точка на правна защита и защита на личните права продължава да се развива и няма нужда да се влагат енергия и ресурси в страх от това кой ще злоупотреби с нашите лични данни“, добавя тя.

Димитър Продански обясни, че модерните финанси дават и възможност за много по-голям контрол върху личните средства. „Имаш възможност да следиш плащанията, да виждаш тяхната категоризация, да спестяваш по-лесно и да си планираш бюджета. За мен в България потребителите трябва възможно най-бързо да започнат да ползват тези финансови услуги, с които да подобрят своето благосъстояние“, добави той.

В заключителните си думи Левон Хампарцумян даде пример с случка в Стокхолм от преди няколко години.

„Системата за дистрибуция на тока се бъгнала и повече от 24 часа в столицата няма ток. Същевременно Швеция е една от страните, в които над 65% от паричното обръщение е безналично. Като няма ток и UPS-те са направени за половин до един час се стига до тотален блокаж – не можеш да изтеглиш пари и да си купиш вода. Шведите се справиха, но като резултат тяхната централна банка написа до всички банки: „Внимавайте с темпа на дигитализация и пропорцията на безналични плащания и банкноти, защото наличието на определено количество банкноти е част от устойчивостта на паричната система и националната сигурност. Кешът е полезен като план Б, защото никой не може да гарантира 100% устойчивост на електронните системи“, разказа той.

От своя страна, Детелина Момчева заяви, че при подобен катаклизъм хората така или иначе няма да могат да пазаруват, тъй като касите на супермаркетите няма да могат да работят.

„Доста абсурдна ми се струва опцията да си държим пари в буркани и под дюшека, за да се предпазим от подобни ситуации. Светът и цивилизацията, която обитаваме в момента, се развива с бързи темпове. Както вече не използваме пощенски гълъби и не перем на ръка, напълно нормално е да използваме по-съвременни методи за разплащане“, добавя тя.

Стойчо Недев посъветва да държим здравословно количество кеш. „Здравословното количество кеш може буквално да ви спаси живота. Това, че нещо е много малко вероятно да се случи, не означава, че то няма да се случи. Под кеш няма предвид в банкоматите и в банковата сметка, а на ръка и в портфейла“, каза той.

Димитър Продански също призова хората да държат кеш, но да си запишат къде е той, защото няма да им трябва.

„Дори типичните плащания в кеш вече са дигитални. През 2009-2010 такситата в САЩ вече се плащаше с карта. Дори бакшишите може да се плащат безкасово. Призовавам хората да използват повече дигитални плащания и съвсем скоро време те ще забравят за кеша“, каза той.

Зрителският вот в края определи като победител в дебата отбора, който представи своите аргументи в защита на тезата против кеша. Той завърши словесния дуел с подкрепа от 53,6%, след като нашата предварителна анкета сочеше 40,1% в подкрепа на тази позиция. Това е ръст от цели 13,5% на подкрепата. В края на дебата подкрепата за отбора, защитаващ кеша, достигна 46,4% спрямо 59,9% при първоначалната анкета. Именно тази промяна в подкрепата  определя и крайния победител по правилата на дебата.

Календар - Януари 2022

Пон.
Вт.
Ср.
Четв.
Пет.
Съб.
Нед.
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31